Продължаваме темата за хранителните непоносимости. В първата част разгледахме какви са разликите между тях и алергиите, както и кои са симптомите на непоносимост. Днес ще продължим с най-често срещаните непоносимости и ще обсъдим как правилно се третират такъв тип здравословни проблеми.
В първия материал говорихме подробно за непоносимостта към глутен, лактоза и амини. Днес започваме списъка с небезизвестния кофеин.
Кофеинът е горчив химикал, типичен за кафето, зеления и черния чай. Днес често се добавя към различни видове безалкохолни и енергийни напитки. Кофеинът представлява стимулант на централната нервна система. Неговата дейност е свързана с понижаване на умората и повишаване на бдителността.
Кофеинът действа по този начин, като блокира аденозиновите рецептори. Аденозинът е невротрансмитер, който регулира цикъла сън-бодърстване и причинява сънливост. Когато рецепторите му са блокирани, дори тялото да го синтезира, аденозинът не може да бъде усвоен пълноценно и това създава усещане за повишена активност и концентрация.
Повечето възрастни могат безопасно да консумират до 400 mg кофеин на ден, без странични ефекти. Това е количеството кофеин в около четири чаши кафе. Някои хора обаче са по-чувствителни към кофеина и изпитват негативни реакции дори след консумация на малко количество. Тази свръхчувствителност към кофеин е свързана с генетиката, както и с понижената способност на организма да метаболизира и отделя кофеин.
Както в случая с глутена, към кофеина също може да се развие алергия, която включва имунен отговор. Алергията и непоносимостта към кофеина са различни състояния – при алергията симптомите се проявяват почти веднага и са много по-сериозни.
Хората с кофеинова непоносимост могат да изпитат следните симптоми, след като консумират дори малко количество кофеин:
Хората с чувствителност към кофеина трябва да сведат до минимум приема му, като избягват храни и напитки, които съдържат кофеин, включително кафе, енергийни напитки, чай и шоколад.
Докато сме на темата за кофеина, нека видим дали това вещество е пристрастяващо.
Пристрастяванията се предизвикват от отделянето на допамин в мозъка. Този хормон ни създава чувство за престиж и повишава самочувствието ни. Допамин се отделя в повишени количества в различни ситуации – при консумацията на захар, алкохол, наркотични вещества, по време на пазаруване или при хазартни игри. Проблемът е, че мозъкът ни бързо свиква с нивата на допамин и има нужда от по-високи дози, за да изпитаме същото удовлетворение.
Много хора говорят за кофеиново пристрастяване, но според науката кофеинът няма ефекта, който другите пристрастяващи субстанции имат. При консумацията му се отделят минимални количество допамин. Според експертите обаче те са пренебрежими и не могат да доведат до пристрастяване.
Защо тогава много хора имат неприятни усещания, когато се отказват от кофеина? Гаденето, виенето на свят и умората в първите дни на липса на кофеин се дължат на детоксикиращите процеси, които протичат в тялото. Ако устоите 3-4 дни до седмица всичко това ще отшуми и ще се чувствате прекрасно без да консумирате кофеин.
Салицилатите са естествени химикали, които се произвеждат от растенията като защитен механизъм срещу различни заплахи от околната среда, като насекоми, бактерии, вируси и други.
За човешкото тяло салицилатите имат противовъзпалителни свойства. Всъщност е доказано, че храните, богати на тези съединения, предпазват от някои заболявания като колоректален рак.
Тези естествени химикали се намират в широк спектър от храни, включително плодове, зеленчуци, чайове, кафе, подправки, ядки и мед. Освен като естествен компонент на много храни, салицилатите често се използват като хранителен консервант и могат да бъдат намерени в някои видове лекарства и хранителни добавки.
По-голямата част от населението на света няма проблем да консумира нормални количества салицилати, намиращи се в храните. Някои хора обаче са изключително чувствителни към тези съединения и развиват нежелани реакции, когато консумират дори малки количества.
Симптомите на непоносимост към салицилат включват:
Пълното премахване на салицилатите от диетата на практика е невъзможно. Въпреки това хората със салицилатна непоносимост трябва да избягват храни с високо съдържание на салицилати, като подправки, кафе, стафиди и портокали, както и козметика и лекарства, които съдържат салицилати.
Сулфитите са химикали, които се използват главно като консерванти в определени храни, напитки и някои лекарства. Срещат се като органични съединения в някои храни, като грозде и отлежали сирена.
Вероятно сте ги срещали в състава на сушените плодове и виното. В тези хранителни продукти сулфити се добавят като натурални консерванти, за да забавят покафеняването на плодовете и да предотвратят развитието на бактерии във виното.
Повечето хора нямат проблем със сулфитите, намиращи се в храни и напитки, но други са много чувствителни към тези химикали. Сулфитната чувствителност се среща най-често при хора с астма, въпреки че наличието на астма не е задължителен фактор за развитие на непоносимост към сулфити.
Общите симптоми на сулфитна чувствителност включват:
Сулфитите могат дори да причинят свиване на дихателните пътища при астматични пациенти със сулфитна чувствителност, а в тежки случаи могат да доведат и до животозастрашаващи реакции.
Американската Администрация по храните и лекарствата (FDA) постановява, че сулфитното съдържание трябва да бъде задължително обозначено на етикета на всяка храна, която съдържа сулфити или където са били използвани за обработката на храните.
Примерите за храни, които могат да съдържат сулфити, включват:
Фруктозата е вид FODMAP*. Тя е обикновена захар, която се намира в плодовете и зеленчуците, натуралните подсладители като мед, агаве, кленов сироп, както и високофруктозен царевичен сироп.
Консумацията на фруктоза, особено от подсладени със захар напитки, се е увеличила драстично през последните четиридесет години и е свързана с увеличаване на случаите на затлъстяване, чернодробни и сърдечни заболявания.
Освен покачване на броя заболявания, свързани с повишената консумация на фруктоза, специалистите наблюдават зачестяване на случаите с непоносимост или малабсорбция на тази захар.
При хора с непоносимост към фруктоза, веществото не се абсорбира ефективно в кръвта. Вместо това малабсорбираната фруктоза отива до дебелото черво, където ферментира и причинява редица храносмилателни проблеми.
Симптомите на малабсорбция на фруктоза включват:
Много често хората с непоносимост към фруктоза са чувствителни и към други храни, които попадат в категория FODMAP.
*FODMAP е абревиатура за Fermented Oligosaccharides, Disaccharides, Monosaccharides and Polyols. Всички те спадат към категорията на късоверижните въглехидрати, които не могат да бъдат храносмелени. Те достигат до дебелото черво с минимални промени след преминаването им през стомаха. Тяхната функция е да служат като храна за различните видове чревни бактерии, които произвеждат водород.
Точно по тази причина консумацията на храни от тази категория често води до подуване, газове, болки в стомаха и запек. Непоносимост може да се развие към всяка от FODMAP храните.
Да се върнем на фруктозата. В случай на непоносимост към нея, трябва да се избягват следните храни:
За разлика от хранителните алергии, симптомите на хранителните непоносимости могат да бъдат редуцирани. В някои случаи е възможно дори напълно да се излекува непоносимост. Този процес е индивидуален и включва няколко стъпки.
Накратко, при непоносимостите се прилага т.нар елиминационна диета. При нея храната или храните, които са проблемни се отстраняват от менюто за определен период от време. След това въпросните продукти постепенно се интегрират обратно в диетата. Така се дава възможност на тялото да регулира процесите, които предизвикват неприятните симптоми, за да може след това проблемните храни да се метаболизират безпроблемно.
Ако имате съмнения за хранителна непоносимост от какъвто и да е тип, не се колебайте да се свържете с експертите на Detox Center.