Хелаторна терапия

Съвременната хелаторна терапия използва няколко хелаторни агента:  

• EDTA (етилен-диамин-тетра-ацетна киселина) се счита за пионер в хелаторната терапия. Тази синтетично добита аминокиселина е позната в медицината от 40-те години на миналия век. От тогава EDTA е най-често употребяваният способ за премахване на тежки метали от организма. Съществуват две разновидности на EDTA, което определя и клиничните приложения на всеки хелатор: Na2EDTA и CaEDTA. С доминантност в практиката е Na2EDTA и неговите ефекти са световно признати в хелирането на олово и съдови калциеви отлагания. Това го прави незаменим в терапията на атеросклeроза. CaEDTA е ефективен само за отстраняване на олово интоксикация, но без ефект върху калциевите отлагания в съдовете.
• DMPS (2,3 ди-меркапто-пропансулфониева киселина) показва най-мощен афинитет към живак, олово, алуминий, арсеник, никел, кадмий и др. Основното приложение на аминокисалината е венозно. Има вече сполучливи перорални форми, но с многократно по-ниска ефективност в сравнение с вливанията. Този хелатор е регистриран в Германия през 1997 и през годините е преминал през стотици успешни клинични проучвания в Германия, САЩ, Ирак, Бангладеш, Филипините.
• DMSA (ди-миркапто-сукцинова киселина) е ефективна перорална алтернатива на DMPS за хелирането на олово, живак, алуминий, арсеник.

Специфичното при хелаторната терапия е, че аминокиселината използвана за терапията образува стабилно съединение с металите и ги извеждат чрез урината.

Естествени хелаторни процеси в тялото

Отвъд хелацията като лечебна процедура, тялото я използва за извличането на нутриенти от храната при храносмилателния процес. Усвояването на хранителни вещества не включва просто тяхното извличане от поетите протеини, въглехидрати и мазнини. След като те бъдат извлечени от храната, трябва да бъдат абсорбирани от различни части на тялото. За целта, първо трябва да бъдат транспортирани до тях. Именно тук идва важността на хелацията и в частност, на хелаторните процеси, които използват молекулите на желязото. Хемоглобинът, например, е железен хелат, който свързва йоните на минерала с молекулите на аминокиселината глобин. При консумирането на храни, богати на желязо, то се извлича от тях и след това се хелира със съответните вещества, за да достигне от червата до кръвообращението.

Ползи от хелаторната терапия

Хелаторната терапия доказано премахва следните токсични метали от кръвта:

• Олово;
• Арсен;
• Алуминий;
• Кадмий;
• Живак;
• Уран;
• Никел;
• Никел.

Има множество пътища, по които тези вещества се натрупват в тялото. Най-често срещаните са консумация на замърсена вода, замърсени храни (особено морски продукти), кухненски съдове, излагане на мръсен въздух, ваксинация, инхалиране на замърсен индустриален въздух, тютюнопушене, някои медикаменти, татуировки, попадане на частици от боя, която съдържа тежки метали и много други.

Някои заболявания също по един или друг начин предизвикват наслагване на тежки метали в тялото. Това са:

• Болест на Уилсън – генетично заболяване, което предизвиква наслагване на мед в тялото;
• Хемохроматоза – състояние, при което тялото усвоява твърде много желязо от храната;
• Хронична бъбречна болест, която изисква ежедневна диализа, което може да доведе до наслагване на алуминий в тялото;
• Някои заболявания на кръвта (като таласемия), които изискват често кръвопреливане и това може да доведе до натрупване на желязо в организма.

Множество специалисти смятат, че хелаторната терапия премахва металните катализатори, отговорни за прекомерното разпространение на свободни радикали в кръвта. В следствие на редуцираните нива на свободни радикали значително спада окисляването на липидите, ДНК молекулите, ензимите и липопротеините в тялото. По-слабото окисление води до редица оздравителни процеси, които започват в тялото. 

Освен това, хелаторната терапия премахва калциевите и медни аниони от кръвообращението. Това значително намалява риска от артериални наслагвания, плаки и запушвания. При премахването дори на минеатюрна част от плаката в артерията значително се редуцира рискът от артериален спазъм и стенокардна болка.

Хелаторната терапия против свободните радикали

Свободните радикали са естествени отпадъчни вещества, които се отделят при множество метаболитни процеси в тялото. За съжаление, съвремието ни предлага твърде много стресори на тялото и то не може да изхвърли всички свободни радикали. Тяхното наслагване създава множество проблеми за нормалното функциониране на клетките, тъканите, органите и системите. 

Свободните радикали са молекули, които имат твърде много свободни електрони. Това ги прави реактивни и бързо подвижни. За да разберем как действат е важно да разгледаме устройството на здравата клетка. Клетките изпълняват специфични функции. Всяка една от тях има липидна клетъчна мембрана, която запазва вътрешността й незамърсена и не позволява на външни агенти да достигат до ядрото.

Когато здравата клетка се срещне със свободен радикал се получава нарушаване функцията на клетъчната мембрана. Буквално, тя гранясва (тъй като по същността си е изградена от мазнини). Пероксидацията на клетъчната мембрана нарушава функцията на цялата клетка. Тя вече не може да се предпазва от вредните влияния, които я заобикалят, нито може ефективно да обменя вещества с други здрави клетки. Пероксидацията често е причинена или подсилена от наличието на метални йони на желязо, мед и калций. Тук идва ролята на хелаторната терапия.

Този лечебен метод редуцира нивата на свободните радикали до 1 милион пъти, особено когато се извършва с EDTA. Множество изследвания през последните 30 години доказват това. Аминокиселината е най-ефективна, когато се комбинира с прием на подходящи антиоксидантни добавки, като витини Е и С, селен или аминокиселинни комплекси, като глутатион пероксидаза. Така комбинираната терапия не просто предпазва организма, но и подпомага естествените му лечебни процеси.

Хелаторна терапия при енергиен глад

Често клетките ни изпитват т.нар енергиен глад. Когато не могат да си набавят необходимите енергийни нива, те започват да привличат калциеви йони. Тяхното наслагване на клетъчно ниво е именно това, което предизвиква сърдечно-съдовите заболявания, типични за нашето съвремие. При натрупването на калциеви йони, мускулите, които заобикалят артериите започват да усвояват калция и в следствие на това се спазмират. В такива моменти лекарите обикновено използват калциеви блокери, които не позволяват натрупването на калций в мускулите. Това има определен ефект, но не лекува изначалната причина за появата на състоянието.

Процесът се усложнява и задълбочава при наличието на витамин Д дефицит, холестерол и свободни радикали. Свободните радикали подпомагат трансформирането на холестерола във вещество с качества, подобни на тези на витамин Д. Това води до синтез на плаки в артериите, които предизвикват калций и той служи за тяхното калциране. 

В такива случаи хелаторната терапия работи многопластово. На първо място, тя премахва насложените йони на тежки метали от кръвта и така редуцира нивата на свободните радикали. Освобождаването от ненужния калций значително редуцира риска от получаване на плаки. Това предпазва артериите, но и помага на клетките да започнат процес на самовъзстановяване и да търсят адекватни източници на енергия. 

Хелаторна терапия против кръвни съсиреци

EDTA инфузиите работят по две направления в този случай. На първо място, хелаторната терапия намалява плътността на кръвта, като по този начин подпомага преминаването й, дори през частично запушени артерии.

От друга страна, EDTA регулира нивата на холестерол. Учените днес знаят, че съществуват два вида холестерол – добър (HDL) и лош (LDL). Като цяло, целта е да се поддържат по-високи нива на добрия холестерол, докато абсолютните нива на това вещество са сравнително ниски. Множество изследвания показват, че използването на EDTA, в комбинация с витамини и минерали, постига именно този ефект. По този начин не просто се намалява риска от съсиреци, но и като цяло се редуцира вероятността от сърдечно-съдово заболяване. 

Хелаторна терапия за регулиране нивата на калция

Както вече обяснихме, калцият е причина артериалните плаки да се „калцират“ и да станат опасни за здравето. Тялото работи на принципите на физиката и когато имаме области с ниска и висока концентрация на дадено вещество, то започва да мигрира, докато се изравни във всички части, в които е налично. Какво означава това? Че когато кръвта започне да се пречиства от калция, този, който е наличен в артериите започва да мигрира в кръвопотока. При този процес се редуцира риска от наслагване на плаки.

Хелаторна терапия за по-добро психично здраве

Много пациенти, които се подлагат на хелаторна терапия докладват, че след процедурата се чувстват психически и емоционално по-здрави и стабилни. Някои хора смятат, че това е плацебо ефект, но терапевтите не са на същото мнение. Установено е, че при хелаторна терапия се подобрява клетъчното хранене. Това води до множество здравословни промени – по-добра циркулация на кръвта, по-малко токсини в организма, по-добре кръвоснабдени мозък и централна нервна система. Всички тези фактори водят до значително подобрение на психичното здраве и редуцират депресивните епизоди.

Още ползи от хелаторната терапия

Лечението с хелаторна терапия води до:

• Осъзнато по-малко умора;
• Редукция на неврологични (Алцхаймер, Паркинсон), сърдечно-съдови (атеросклероза, ритъмни нарушения, високо кръвно налягане), кожни и респираторни симптоми;
• Подобряване на здравословни проблеми, свързани с пикочо-половите пътища (простатит, аспермия, стерилитет, хроничен цистит), храносмилателната система и стомашно-чревния тракт.

Хелаторната терапия често се комбинира с промени в начина на живот – прием на повече витамини, минерали и антиоксиданти. Това не бива да поставя под въпрос ефективността на този метод. Той доказано премахва тежките метали и различни токсини от кръвта. Разбира се, всяко лечение, което съчетава различни подходи е значително по-ефикасно и има по-дълготрайни ефекти за цялостното ни добро състояние. 

Видове хелаторна терапия

Според метода на провеждане, хелаторната терапия се дели на три основни вида:

• Инфузионна, при която се прави кръвопреливане на съответен хелаторен агент (EDTA, DMPS)
• Неинвазивна, при която веществото се приема перорално или анално под форма на супозитории
• Хелаторна терапия посредством витамини, минерали, билки, аминокиселини

Инфузионна хелаторна терапия

Инфузионната хелаторна терапия администрира венозно хелаторния агент. Смята се за най-ефективната и резултатна като практика. При нея задължително трябва да се спазва стриктен протокол, който включва следните стъпки: 

Стъпка 1: Снемане на анамнеза

При този процес се взима под внимание информация за персоналната и фамилна история на пациента, всички предишни заболявания, както и моментното здравословно състояние. Лекуващият лекар ще ви задава въпроси относно начина ви на хранене, емоционалното ви здраве, физически и двигателни навици, както и нива на стрес.

Стъпка 2: Медицински преглед

Преди терапията се извършва пълен медицински преглед с особен фокус върху състоянието на сърдечно-съдовата, уринарна и дихателна системи. При необходимост се извършват също електродиаграма, лабораторна диагностика на урина и кръв, анализ на косата или урината след хелаторна провокация и други според спецификата на пациента. При пациенти, които страдат от сърдечно-съдови заболявания се извършва преглед, който проследява физическото натоварване. Доплеровата сонография е препоръчителна преди процедурата. 

Предимства и недостатъци на хелаторната инфузионна терапия

Основното предимство на инфузионната терапия е нейната висока ефективност. Тъй като веществото се администрира директно в кръвта, то може да започне да действа веднага. Аминокиселината има пряк контакт с металните йони.

Недостатъците на този метод на администриране са свързани със задължителния протокол, който се спазва преди самата терапия. Инфузионната терапия е времеемка и отнема от 1 до 3 часа според хелатора, за да се извърши правилно.

Неинвазивна хелаторна терапия

Вторият метод на администриране на хелаторен агент е неинвазивен. Аминокиселината може да достигне до кръвообращението перорално или анално. Оралните варианти са таблетки, капсули или сироп, а аналните са под формата на супозитории. Този метод отнема повече време, за да достигне веществото до кръвта, но няма толкова дълъг предварителен протокол и не стресира пациентите при самото администриране.

Странични ефекти

Инфузионната, както и неинвазивната терапии имат своите странични ефекти. Запознайте се с този списък преди да преминете към лечението.

Инфузионна хелаторна терапия

Инфузионната терапия не крие рискове за здравето, ако е извършена правилно и се следва пълният предварителен протокол. След администрирането някои пациенти се сблъскват с определени странични ефекти. Ето защо правилното суплементиране е изключително важно. Тук ще откриете най-често срещаните странични ефекти.

Главоболие

То може да е предизвикано от ниски нива на кръвна захар. За избягването му се препоръчва по време на или след терапията да се консумират подходящи храни. Много добър вариант е зрял банан, който се хапва след първия час на терапията.

Кожни реакции

Обикновено това са локализирани реакции, които са вследствие на ниски нива на витамин В6 и/или цинк. Прием на тези нутриенти под формата на добавки се справя с кожните оплаквания.

Гадене/Стомашен дискомфорт

Проблемите с храносмилането отново са в резултат на дефицит на витамин В6. Този страничен ефект се появява едва при 1% от пациентите, които се подлагат на хелаторна терапия. Подходяща хранителна добавка с въпросния витамин бързо решава гаденето и стомашните неразположения. 

Диария

Този страничен ефект е сред най-рядко срещаните. За да се справите с диарията след хелаторна терапия, дайте си достатъчно време за почивка и се хранете с продукти с високо съдържание на вода, за да не се дехидратирате. Не консумирайте люто. 

Виене на свят

Виенето на свят може да е предизвикано от ниско кръвно налягане, което е обичайно след хелаторна терапия. Може да се усети по-интензивно от хора, които обикновено страдат от високо кръвно налягане, тъй като то започва да се нормализира след терапията. При рязко усещане за виене на свят, дайте си поне час почивка. Сложете краката по-високо от главата, за да върнете повече кръв към мозъка. Консумирайте солени или сладки храни. Ако ефектът не отминава, е добре да приемате хранителни добавки с тирозин. Тази аминокиселина има балансиращ ефект върху кръвното налягане. 

Отпадналост

Отпадналостта може също да е в резултат на промени в кръвното налягане. По-често обаче тя е ефект от дефицит на различни минерали – магнезий, цинк, калий и други. Приемът им под формата на хранителни добавки би трябвало да премахне този страничен ефект. Консумирането на храни, богати на калий също се препоръчва по време на и след процедурата. Такива са бананите, прасковите, гроздето и картофи, приготвени заедно с обелките.

Повишаване на температурата

Високата температура е сред по-рядко срещаните странични ефекти. Едва 0.02% от всички пациенти се срещат с нея след хелаторна терапия. Ако има промени в температурата ви е добре да уведомите лекар. Обикновено тя се регулира от само себе си след кратък период от време.

Схващания, особено през нощта

Схващанията и мускулните крампи се причиняват от понижени нива на магнезий. Ако магнезиевите ви нива са твърде ниски, лекуващият лекар може да го администрира под формата на магнезиев сулфат или магнезиев хлорид по време на самата хелаторна терапия. Приемът на хранителни добавки и консумацията на храни, богати на магнезий също са добри варианти. Добавките с магнезий значително намаляват риска и от кожни реакции. Схващанията се получават при около 5% от всички пациенти след хелаторна терапия.

Неинвазивна хелаторна терапия

Използването на хелиращ агент под формата на таблетки, капсули или супозитории на практика не води до странични ефекти. Това прави неинвазивната терапия по-желана от някои пациенти. Имайте предвид, че заедно с хелиращия агент трябва да приемате адекватни хранителни добавки, за да сте сигурни, че тялото ви разполага с всички необходими витамини и минерали за оптималното му функциониране.

Задължителен е приемът на хранителни добавки с високо съдържание на следните нутриенти – магнезий, калций, цинк, селен, витамин С, алфа липоева киселина, куркумин, ресвератрол и витамини от В-групата. Добавките трябва да се приемат с храната между приема на хелиращия агент. Друг метод за суплементиране е 1 седмица хелаторна терапия, последвана от 1 седмица прием на подходящи хранителни добавки.

Тъй като неинвазивната терапия не включва предварителен протокол, е важно пациентите сами да следят за здравословното си състояние и да докладват на лекуващия лекар, ако забелязват или изпитват необичайни симптоми.

Пациентите с бъбречни заболявания, особено с бъбречна недостатъчност, анурия, както и бременни жени, кърмачки и силно изтощени пациенти не бива да провеждат хелаторна терапия под каквато и да била форма.

В никакъв случай не превишавайте препоръчителната дневна доза от максимално 2000 грама хелиращ агент на ден.

Въпреки че са много рядко срещани, при неинвазивната хелаторна терапия могат да се изпитат следните странични ефекти:

• Мускулни спазми и крампи, особено през нощта;
• Отпадналост и виене на свят;
• Гадене;
• Диария.

Важно е при всеки вид хелаторна терапия да си набавяте достатъчно течности (минимум 2 л на ден), за да поддържате тялото добре хидратирано.

Ако имате каквито и да било въпроси, не се колебайте да потърсите индивидуална консултация. Хелаторната терапия, която д-р Тошков извършва е както инфузионна, така и перорални препарити и не на последно място хранителен детокс. Препоръчваме преди терапия да се направят пълни изследвания, както и да се състави план за здравословно хранене и начин на живот. Планът включва продължителност и дозировка на терапията, суплементиране с витамини и минерали и предложения за промени в диетата, които ще подпомогнат цялостното ви здраве.