Аутизъм, Паркинсон, Алцхаймер – какво е общото между тях? Може ли да предположите, че става дума за тежките метали? Макар и рядко да си даваме сметка как те влияят на различните органи и системи, никога не е късно да проучим въпроса по подробно, защото така или иначе токсичните метали са навсякъде около нас. В храната, въздуха и водата, в козметичните продукти, в строителните материали, бои, лакове и много други широко разпространени изделия. Те са в почвата, във водата, която пием и в продуктите, които използваме всеки ден. А за съжаление, натрупването и високите нива на повечето тежки метали могат да навредят сериозно на здравословното състояние на всички живи същества.
Някои метали като цинк, мед, хром, желязо и манган са от съществено значение за функционирането на тялото в много малки количества. Но ако тези метали се натрупват в организма в концентрации, достатъчни да причинят отравяне, тогава могат да настъпят сериозни щети. Тежките метали, най-често свързани с отравяне на хора, са олово, живак, арсен и кадмий. Именно за тях ще говорим днес.
Тежък метал е плътен метал, който (обикновено) е токсичен в ниски концентрации. Въпреки че фразата ‘тежък метал’ е често срещана, няма стандартна дефиниция, която категоризира металите като тежки. За целите на настоящото изложение ще приемем, че става дума за елементи като олово, живак и кадмий. По-рядко металите, включително желязо, мед, цинк, алуминий, берилий, кобалт, манган и арсен, могат да се считат за тежки метали.
Повечето тежки метали имат високо атомно число, голямо атомно тегло и специфична гравитация по-голяма от 5,0. Тежките метали включват някои металоиди, преходни метали, основни метали, лантаниди и актиниди. Въпреки че някои метали отговарят на определени критерии, а други не, повечето специалисти биха се съгласили, че елементите живак, бисмут и олово са токсични метали с достатъчно висока плътност.
Когато тежките метали навлязат в организма могат да засегнат множество системи – дихателна, нервна, мускулна и много други. Хронична гъбична инфекция, нарушена памет/ концентрация и хронична умора може да са много ясни сигнали за действието на токсични метали, създали подходящата среда за хронични или остри възпаления. Всичко това отслабва защитните сили на организма.
Тежките метали са опасни за всички живи организми и тяхното здраве, тъй като са склонни да се натрупват.
Биоакумулирането означава увеличаване на концентрацията на химично вещество в биологичен организъм с течение на времето, в сравнение с концентрацията на химичното вещество в околната среда.
Съединенията се натрупват в живи същества по всяко време, когато се поемат и съхраняват по-бързо, отколкото се разграждат (метаболизират) или се отделят. Тежките метали могат да попаднат във водоснабдителната мрежа чрез промишлени и битови отпадъци или дори от киселинен дъжд, разграждащ почвите и причиняващ замърсяване на езера, реки и подземни води с токсични метали.
Токсичният метал в зависимост от вида си има максимум 48 часа време на разпад. След това или тялото успява да го елиминира, или е остава и се натрупва в тъканите.
Първите потърпевши, които са засегнати, са кръвоносните съдове и бъбреците, а след тях черният дроб и мастните депа. Мозъкът, както и щитовидната жлеза също са обект на атаките на токсичните метали. Мозъкът например разполага с т.нар. кръвно-мозъчна бариера, през която наночастиците могат да преминат. Те са изключително малки като размер и са част от обкръжаващата ни среда.
Живакът е токсично вещество, което няма известна полезна функция в биохимията или физиологията на човека и не се среща естествено при живите организми. Отравянето с неорганичен живак е свързано с тремор, гингивит и/или незначителни психологически промени, може да предизвика спонтанен аборт и/или вродени малформации.
Монометил живакът уврежда мозъка и централната нервна система (Паркинсон болест, синдром на дефицит на вниманието, паметови увреди ), докато феталната и постнаталната експозиция (напр. ваксинации) може да допринесат за аборт, вродена малформация и промени в развитието при малки деца.
Живакът е глобален замърсител със сложни и необичайни химични и физични свойства. Изкопаването на метала в световен мащаб води до косвени замърсявания на атмосферата. Използването на живак е широко разпространено в промишлени процеси и в различни продукти (например за батерии, лампи и термометри). Той се използва широко и в стоматологията като амалгама за пломби, както и от фармацевтичната индустрия.
Какво ви споделям в моя YouTube канал, едни от най-големите опасности за здравето бяха термометрите с живак. На следващо място са пломбите от амалгама, която също съдържа живак. В никакъв случай не прибягвайте до тях, винаги търсете стоматолог, който поставя фотополимерни пломби. От хранително естество с най-висока токсичност е рибата (тон, сьомга, дънни риби) и морските деликатеси (миди, калмари), пестициди, цигари и т.н.
При хора излагането на олово може да доведе до широк спектър от негативни биологични ефекти в зависимост от нивото и продължителността на експозицията. Различни ефекти се проявяват в широк диапазон от дози, като развиващият се плод и бебето са много по-чувствителни от възрастните.
Високите нива на експозиция могат да доведат до токсични биохимични ефекти при хората, които от своя страна причиняват проблеми в синтеза на хемоглобин, негативни ефекти върху функционирането на бъбреците, стомашно-чревния тракт, ставите и репродуктивната система, както и до остро или хронично увреждане на нервната система.
Кадмият черпи своите токсикологични свойства от химическото си сходство с цинка, който е основен микроелемент за растенията, животните и хората. След като се абсорбира от организма, кадмият се задържа в продължение на много години (над десетилетия при хората), въпреки че в крайна сметка се екскретира.
При хора дългосрочната експозиция е свързана с бъбречна дисфункция. Високата експозиция може да доведе до обструктивна белодробна болест и е свързана с рак на белите дробове, въпреки че данните за последното са непълни за интерпретиране поради съмнителни фактори.
Кадмият може също да причини костни дефекти (остеомалация, остеопороза) при хора и животни. В допълнение, металът може да бъде свързан с повишено кръвно налягане и ефекти върху миокарда при животни, въпреки че повечето данни за хора не подкрепят тези открития.
При остра токсичност конкретните симптоми се проявяват бързо и е изключително важно да се потърси помощ веднага в лекарски кабинет. Такива симптоми може да са главоболие, замайване, задушаване, силен дискомфорт в цялото тяло.
Противоположно на острата, хроничната токсичност се развива бавно и постепенно във времето. Ние може въобще да не подозираме за нея.
Острата токсичност на металите е много по-лесна за диагностициране от тази при хронично излагане. Показанията за остра токсичност включват:
Симптомите на натрупване на токсични вещества поради хронично излагане на токсични метали обаче са много по-незабележими или приписвани на други състояния. Някои от тях се срещат твърде често и могат да се отнесат към друг здравословен проблем, а интоксикацията с метали да остане на заден план. Ето и кои са симптомите:
Това е началото на темата, като в следващ материал ще разгледаме още няколко токсични метала и тяхното влияние върху човешкото здрве. В следващата публикация ще предоставя и повече информация за диагностичните методи, както и за възможностите за детоксикация на организма, който е пострадал от тежки метали.